неделя, февруари 14, 2010

20:25 - No comments

Със слушалките в уши...



Бях забравила кое е лекарството ми срещу лошото...Бях забравила това, което ме караше при всяка среща с нещата срещу, които така силно се бунтувам, да си кажа "лошо, лошо...колко да е лошо"...И ето ме тук, рано сутрин е, навън е ужасен студ, ето ме тук на спирката, обърнала гръб на депресията...ето ме тук, старата аз, с онези детски наивни мечти и широка усмивка - със слушалки в уши. И този ритъм и мелодия ме отнасят далеч, в този нов чист свят, в който сме просто АЗ и ТИ. И, когато ме погледнеш всичко друго губи смисъл, защото цялата тази магия в ушите ми, ми даде сила да прогледна... Толкова време бях спряла да се радвам на тези малки неща, прекалено много пъти гледах само черното сред бялото...но край! Няма да стана жертва на озлоблението, което обхваща човек, когато спре да търси доброто във всичко, защото го има...и всичко е написано с тези ноти, и само трябва да се науча да ги разчитам...