неделя, април 17, 2011

20:51 - No comments

Потопена в мълчанието на тишината, тя се опитваше да се скрие от всичко наоколо... да остане насаме с мислите си. Имаше нужда от време или поне така и натякваше малкото останало сиво вещество в главата и... Затвори очи, върна се там в онази вечер, когато всичко беше толкова неочаквано, толкова хубаво. Там в началото на цялата тази история, която всъщност е целият смисъл на дребния и човешки живот. Прегледа всеки един момент оттогава до сега един по един, уверявайки се отново и отново, че няма причини да и се превиждат всички тези неща...и така докато успя да заспи.
Отваряйки очите си, усети силно главоболие, едно от противпоказанията на хапчето от снощи, чието име не можа да се сети доста дълго време. Но за жалост си спомняше всички онези драми, които беше причинила, и някак си усещаше, че не хапчето е било причина за тях. Прииска и се да може да посегне и да изкорени цялата тази странна част от мозъка и, която я караше да се държи така, която и пречеше да покаже добрата си страна...Но нищо, все още имаше надежда...Някой ден, всичките и халюцинации ще изчезнат, и тя щеше да може да се наслади напълно на цялото щастие, което още сега държеше в ръцете си...стига то да има търпението да дочака този ден...

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)