неделя, юни 26, 2011

23:21 - 2 comments

Гумичка и молив



Понякога, когато изпадна отново в онези странни душевни състояния, в онези напрегнати моменти за цялото ми съзнание, ми се иска да имам просто една гумичка... и с нея да се уверя с очите си, че тези неща не съществуват вече... защото явно думите не са достатъчни... Всички разкават онези приказки как човек пораства, как се променя... но защо не съм силно убедена в това.
И всеки ден, все повече се съмнявам в самата себе си, нямам доверие на себе си...
Онези движения, толкова са възхитителни, но аз не ги умея... И всеки път, когато погледна назад в подредения ти пъзел, виждам все повече параченцата, които ми липсват... Хората казват, че хората не са перфектни...но това не ми е достатъчно...
Всъщност може и да имам молив, да си дорисувам лиипсващите части - да се променя, така че...
И аз не знам какво, да съм сигурна, че отговарям на критериите..стереотипите...защото те са винаги там... виждам очертанията ми, които всяка секунда ме отмерват, да видят дали си пасвам, но съм още далеч, може би след време...или пък, ако някой успее с гумичка да изтрие всичките ми мисли, тогава предполагам празнотата ще ме направи достатъчно щастлива, за да се радвам на привидната перфектност...


сряда, юни 22, 2011

11:11 - 2 comments

"Какво тук значи някаква си същност..." 1



Събудих се от силно главоболие, съзнанието ми и подсъзнанието ми пак се бяха сбили. Явно пак съм загубила същността си някъде по пътя и трябва да бъде преоткрита. Всяко от двете имаше толкова силни желания, кое ли щеше да надделее този път...Не знам дори кое бих искала да надделее... И като изключим главоболието, единственият проблем на това вечно недоразумение беше лиипсата ми на концентрация... мислите ми се лутаха из черепната ми кутия, сякаш някой ги държи на сила в малко пространство, а те бяха твърде много и разнообразни, за да седят така близо една до друга...
Опитах се да ги подредя, но безполезно... всъщност не знам дали искам да ги подредя... ако успея значи или съзнанието, или подсъзнанието ще е победило, а това ще означава само едно - нова същност... И трябва да я опознавам тепърва, и после да я показвам на другите, запазвайки най-ценното и... а да, това е голям проблем - да намериш най-ценното в една същност... Вие търси ли ли сте го досега? Доста е изморително и напраягащо, и не напълно успешно. Защото ако случайно го разкриеш на други хора, има опасност да я загубиш,защото същността на човек е доста срамежлива и веднага ще се скрие, и да почнеш да търсиш наново, и да усещаш отново познатото главоболие... но естествено това не е единствения начин да я загубиш, могат и да ти я откраднат ако не си я пазиш, може и да я нараниш толкова много, ако не я уважаваш...
Колко сложно нещо е нещо, което даже не е материално, а за много хора съществува еднственно материалното, и сега ако седят и четат този пост, седят и се смеят, но ще видим, следващия път когато ги заболи главата, дали няма да прогледнат...
Все още ме боли глава, ще изчакам, може да продължи и дни...