неделя, юни 26, 2011

23:21 - 2 comments

Гумичка и молив



Понякога, когато изпадна отново в онези странни душевни състояния, в онези напрегнати моменти за цялото ми съзнание, ми се иска да имам просто една гумичка... и с нея да се уверя с очите си, че тези неща не съществуват вече... защото явно думите не са достатъчни... Всички разкават онези приказки как човек пораства, как се променя... но защо не съм силно убедена в това.
И всеки ден, все повече се съмнявам в самата себе си, нямам доверие на себе си...
Онези движения, толкова са възхитителни, но аз не ги умея... И всеки път, когато погледна назад в подредения ти пъзел, виждам все повече параченцата, които ми липсват... Хората казват, че хората не са перфектни...но това не ми е достатъчно...
Всъщност може и да имам молив, да си дорисувам лиипсващите части - да се променя, така че...
И аз не знам какво, да съм сигурна, че отговарям на критериите..стереотипите...защото те са винаги там... виждам очертанията ми, които всяка секунда ме отмерват, да видят дали си пасвам, но съм още далеч, може би след време...или пък, ако някой успее с гумичка да изтрие всичките ми мисли, тогава предполагам празнотата ще ме направи достатъчно щастлива, за да се радвам на привидната перфектност...


2 коментара:

Познати състояния. Поздравления за блога и написаните неща. Отскоро съм се абонирал за четене и приятно съм изненадан. Имам само един съвет - може би трябва да увеличиш мъничко големината на шрифта, защото сякаш е по-ситен от необходимото и затруднява четенето.

Отново поздравления! =)

Мерси много :) сега махнах ръкописното и може би се чете по-лесно :)