неделя, юли 17, 2011

22:48 - No comments

Очите и се затваряха във безсилната тишина на заобикалящото я бездействие...Усещаше се липсата на всичко - на мисли, на спомени, на чувства... имаше единствено пълна безтегловност...безупречните форми на съзвездията и лекият полъх на вятъра, който разрошваше косите и... Всичко беше толкова далеч, даже не знаеше защо е тук,... сякаш беше кукла на конци - всичко се случваше просто така... с лекота, неосъзнателно...
Беше се стигнало до онзи момент на кулминация - душата беше окончателно замразена - онова състояние на пълна медитация, в което сякаш не съществуваш....
Небето беше все така безоблачно... дъхът и оставяше следи, неносещи никакъв смисъл...
Колко ли хора биха мечтали за такова безкрайно спокойствие, безупречност, безпристрастност...
Но как всъщност може да знаем, че тя съществува...че тя все още е жива, в пълния смисъл на думата...Как да разберем, кое екзистенциране е по-добро... нейното или нашето...

Какво се случва, когато сънищата ни замръзнат, когато мислите ни не значат нищо... Къде отиваме, когато ходим без посока и до къде сме способни да стигнем...
А светлината - тя се отразява и после накъде?

петък, юли 15, 2011

1:40 - No comments


Всеки път, когато затварям очи се опитвам да контролирам мислите си...да ги подредя, да променя онези части от себе си.... онези странните, които толкова много объркват и мен, и теб... и всеки път, когато сгреша, и се загубя отново в създадения от мен самата лабиринт - искам просто да спра и да протегна ръка... да повярвам малко повече... и в цялото си това старание, понякога всичко изглежда не както трябва, и ми се иска да мога да замълча... и всъщност явно чувството ми за несигурност е по -силно отколкото предполагам...
И връщам, в мислите си, времето назад, и го редактирам... и всеки път, когато проговоря, всъщност е просто начин да се изразя, по моя си начин... по онзи неразбрания дори от мен...
И всеки следващ път се възхищавам на голямата търпимост у хората... Това сигурно е любимото ми качество....по-скоро онова необходимо достатъчно условие у човека застанал до мен...за да може да търпи онези състояния в двата полюса.... от "недоволството и дребнавостта" до "нелогичната лигавост"... второто явно преобладава в момента...

неделя, юли 03, 2011

22:53 - No comments

Secrets...




Знаеш ли какво е да лъжеш самата себе си... да се заблуждаваш... да караш съзнанито да крие тайните си от теб самата... Всеки път, когато си помислиш нещо да отделяш известно време, за да прецениш дали е истинско или пък е просто фантазирана реалност, която само да те отвее от истинската идея, криеща се в мрачното кътче, където нямаме право да надничаме...така сме си обещали - нали е тайна...
Но кой изобщо спазва тайните? Има хора, на които казваме и най-съкровените тайни - и наши, и на познати... А дали съзнанието ни не споделя и нашите скрити тайни на същите тези хора някак си - чрез погледа, чрез докосване, телепатия или... нещо по-нереално...
и трябва ли да се страхуваме, че те ги знаят...

А всъщност защо написах тези няколко реда безмислен текст? - това е огромна тайна на преумореното ми съзнание, може би някой от вас може да я разбере дори преди мен...