четвъртък, февруари 26, 2015

11:18 - No comments

50 нюаса "скандално" ....

        Вчера приключих с 50 нюанса сиво - първата от трилогията на Е.Джеймс и доста неочаквано за мен ми хареса. Всъщност първо гледах филма - очаквайки скандалност и какви ли не лоши неща, които бяха изписани навсякъде, но в крайна сметка видях един нормален филм, който - да, наистина е twilight само че се с повече сексуална тематика. И не бях скандализирана, не бях ужасена, че даже до известна степен ми хареса. Може би съм само аз, но определено BDSM-a не е някаква главна част от историята, това си е една романтична история с нейните прецакани пътища и проблеми, просто са по-нестандартни.  Ако човек гледа буквално всеки един филм, 90% от тях ще бъдат изключително ужасни, брутални, скандални - в това ли се е превърнало обществото ни - липса на въображение, невъзможност да чете между редовете? И не ме разбирайте погрешно, не твърдя, че книгатата или филма са шедьоври! Има неща, които не харесах и ще кажа надолу, но твърдя, че не са нищо различно и скандално(за пореден път ще повторя точно това определение!) спрямо всичко, което излиза на пазара днес. Със сигурност не подкрепя изнасилвания, насилие и всякакви подобни глупости и не е нужно всяко ново престъпление да бъде обснявано с 50 нюанса сиво, защото изглежда изключително глупаво и ограничено. И само последно отклонение, много ме изнервя липсата на толерантност между читателите - понятието “лоша/тъпа книга” и подобни определения не съществуват! Една книга може да не се харесва от някого, но това си е неговото лично мнение и няма право да го натрапва, да обижда или да съди по това някой друг! Още по-лошо е да говори наизуст, без дори да е прочел книгата, на базата на слухове и какво казват по телевизията! Правейки го - поставя себе си в една изключително лоша светлина, която дори ще се опитам да се въздържа да коментирам. 
       Какво не ми хареса в книгата? Стилът на авторката не ми допадна особено. Изглежда малко като да е липсвал етапа с редактирането преди печата. Бих понамалила описанията на някои места, но от друга страна, то това си е част от книгата, така че е спорно, а и аз по принцип не харесвам подробните описания на каквото и да е. По други ревюта и мнение, очаквам втората книга да е доста по-добра, сега я почвам и надявам се наистина има положително развитие. 
     Какво ми харесва? Истинската история е доста хубава. Може би по принцип факта, че съм ужасна романтичка, когато става въпрос за книги, гледам повече от романтичната страна на нещата.  Един мъж с доста прецакано детство, което го е травмирало за цял живот, има странни разбирания за връзка, а невинната и срамежлива Ана, успява да го променя стъпка по стъпка, дори още в първата книга. В действителност, тя никъде в цялата книга, не е накарана да направи нещо без нейното решение, може да прекрати каквото и да е, веднага когато реши. Харесва ми наблягането на моногамността, честността и доверието в една връзка. Ревност и доверие не са две противоположни понятия. Във всяка връзка има правила и компромиси. 
    За финал, бих казала, че има страшно много хубави книги. И човек трябва да уважава всяка една от тях. С добър маркетинг доста от тях стават доста нашумели, но всеки трябва да чете, това което му харесва, това което му е интересно, не само защото е известно. Със сигурност, не трябва да се срамува от книгите, които чете и да разрешава да бъде съден, зарди тях. Всеки има собствен вкус, собствени предпочитания и най-важното всеки интерпретира по собствен начин произведенията, които прочита. Един може да види само клишетата, плосък сюжет, докато друг да види шедьовър! :)