четвъртък, февруари 26, 2015

11:18 ч. - No comments

50 нюаса "скандално" ....

        Вчера приключих с 50 нюанса сиво - първата от трилогията на Е.Джеймс и доста неочаквано за мен ми хареса. Всъщност първо гледах филма - очаквайки скандалност и какви ли не лоши неща, които бяха изписани навсякъде, но в крайна сметка видях един нормален филм, който - да, наистина е twilight само че се с повече сексуална тематика. И не бях скандализирана, не бях ужасена, че даже до известна степен ми хареса. Може би съм само аз, но определено BDSM-a не е някаква главна част от историята, това си е една романтична история с нейните прецакани пътища и проблеми, просто са по-нестандартни.  Ако човек гледа буквално всеки един филм, 90% от тях ще бъдат изключително ужасни, брутални, скандални - в това ли се е превърнало обществото ни - липса на въображение, невъзможност да чете между редовете? И не ме разбирайте погрешно, не твърдя, че книгатата или филма са шедьоври! Има неща, които не харесах и ще кажа надолу, но твърдя, че не са нищо различно и скандално(за пореден път ще повторя точно това определение!) спрямо всичко, което излиза на пазара днес. Със сигурност не подкрепя изнасилвания, насилие и всякакви подобни глупости и не е нужно всяко ново престъпление да бъде обснявано с 50 нюанса сиво, защото изглежда изключително глупаво и ограничено. И само последно отклонение, много ме изнервя липсата на толерантност между читателите - понятието “лоша/тъпа книга” и подобни определения не съществуват! Една книга може да не се харесва от някого, но това си е неговото лично мнение и няма право да го натрапва, да обижда или да съди по това някой друг! Още по-лошо е да говори наизуст, без дори да е прочел книгата, на базата на слухове и какво казват по телевизията! Правейки го - поставя себе си в една изключително лоша светлина, която дори ще се опитам да се въздържа да коментирам. 
       Какво не ми хареса в книгата? Стилът на авторката не ми допадна особено. Изглежда малко като да е липсвал етапа с редактирането преди печата. Бих понамалила описанията на някои места, но от друга страна, то това си е част от книгата, така че е спорно, а и аз по принцип не харесвам подробните описания на каквото и да е. По други ревюта и мнение, очаквам втората книга да е доста по-добра, сега я почвам и надявам се наистина има положително развитие. 
     Какво ми харесва? Истинската история е доста хубава. Може би по принцип факта, че съм ужасна романтичка, когато става въпрос за книги, гледам повече от романтичната страна на нещата.  Един мъж с доста прецакано детство, което го е травмирало за цял живот, има странни разбирания за връзка, а невинната и срамежлива Ана, успява да го променя стъпка по стъпка, дори още в първата книга. В действителност, тя никъде в цялата книга, не е накарана да направи нещо без нейното решение, може да прекрати каквото и да е, веднага когато реши. Харесва ми наблягането на моногамността, честността и доверието в една връзка. Ревност и доверие не са две противоположни понятия. Във всяка връзка има правила и компромиси. 
    За финал, бих казала, че има страшно много хубави книги. И човек трябва да уважава всяка една от тях. С добър маркетинг доста от тях стават доста нашумели, но всеки трябва да чете, това което му харесва, това което му е интересно, не само защото е известно. Със сигурност, не трябва да се срамува от книгите, които чете и да разрешава да бъде съден, зарди тях. Всеки има собствен вкус, собствени предпочитания и най-важното всеки интерпретира по собствен начин произведенията, които прочита. Един може да види само клишетата, плосък сюжет, докато друг да види шедьовър! :) 

вторник, февруари 12, 2013

11:47 ч. - No comments
...Колко самотно се носеха капките роса по розовите листенца, а бяха толкова много заедно на куп - иронично... А малките цветчета нежно се поклащаха от вятъра, разпръсваха ги... навсякъде - разбъркваше ги, разделичаваше и приближаваше - малка  социална игра на природата... И това се повтаряше всяка ранна сутрин, точно преди слънцето да ги пречупи и пресуши... капка по капка... до последната капка - иронично...

понеделник, април 16, 2012

14:11 ч. - No comments

Боровинкови...мисли...

... В ръка пълна с боровинкови мечти, крия цялата себе си като малка частичка от света....
В боровинковите сънища спасявам изморената си душа... там намирам спасение от всичката тази липса на въображение, която ме заобикаля... И сутринта, когато рано се събуждам, издърпвайки се по въженцето на капана за сънища ми се налага да отварям очи и да се сблъсквам с грубоватия свят... но аз знам... той е грубоват само на вид, вътрешно е също толкова боровинков както и аз...
И някой ден всички ще допуснат собствените си светове на мечти и въображение да ги завладеят... и тогава... тогава ще последва истински рай за целия свят... Всички ще са усмихнати, щастливи, истински...боровинкови!


четвъртък, октомври 27, 2011

19:35 ч. - 1 comment

Прашинка...

Тя се чувстваше като прашинка, загубила се в този огромен свят... Никой не я виждаше, но някак си всички я нараняваха... В началото, когато за първи път се появи, тя имаше цветове в себе си, страшно много - разнообразни и толкова чисти и красиви,... но цялата тази болка, която изпитваше ги караше да избледняват... оставаше им още съвсем малко блясък, но те скоро щяха да загинат и да се слеят с мрачните облаци, които бяха наоколо... С времето, тя все повече осъзнаваше, че е просто прашинка и няма нищо ценно в себе си...просто съществуваше, за да загуби всичко... и да се заличи...

петък, октомври 07, 2011

четвъртък, октомври 06, 2011

22:00 ч. - 1 comment

Колко е вредно всъщност цялото интернет пространство...Цялата тази информация - всяка казана дума, всяко мнение, което сме споделили през годините... А един път написано и видяно, може постоянно да се връщаме и да си го припомняме... сякаш нарочно - да се самонараняваме...и дори в настоящето да отричаме, че мислим по този начин, вече е късно, то е там черно на бяло...
Всъщност с всеки клип, с всяко мнение изграждаме копието си - тук, зад екрана - колкото и да отричаме, то е далеч по-истинско отколкото предполагаме...
А, хората около нас, имащи достъп до цялата тази информация... постоянно биха се опитвали да се измерват с критериите, които без дори да осъзнаваме сме споделили разпокъсано из форуми, коментари, снимки.... 
И ако, онзи непознат човек, който си защитавал пред другите - явно притежава онези неща които те привличат външно... онези мнения, на непознати хора, които си защитавал...
Ако можехме да свалим всички тези качества, които са ни необходими, и да си ги инсталираме на себе си...може би щяхме да създадем онзи перфектния човек за най-важните хора около нас... 
Ако можехме, да се качим на фотошоп  и да се редактираме, щяхме да изглеждаме така, че да "грабнем окото" на най- важните хора за нас...

неделя, август 07, 2011

20:53 ч. - No comments

Имаше няколко желирани топчета в онова вечното лилаво безгравитационно пространство, те се множаха при всяко докосване помежду си и ставаха все повече и повече...Но с времето даже почнаха да го правят умишлено,а не просто по законите на случайността, даже се подбираха, защото те си бяха различни...Всъщност, колкото и учудващо да е, те бяха топчета пълни с някакво мислещо лилаво вещество, не знам как се казва, беше като желе, точно като тях самите... След известни мутации и еволюцинни намеси, вече имаха и някакви странни цепки върху себе си, които отваряха и издаваха странни звуци, което предполагаемо е техния си език...И не знам какво в действителност си казваха, но по скоростта с която си отваряха тази цепка някак си човек би могъл да предположи дали се карат или си говорят...
Беше много забавна гледка отстрани - странните същества се развиваха пред очите ми... имах си две, които ми бяха любимци... Бяха много смешни, по свой си начин, бяха различни от всички останали...изглеждаха като топчета с емоции, или поне едното, което сякаш винаги сякаш спореше с всички около себе си...Преди малко го наблюдавах, седеше само в ъгъла, явно пак не беше доволно от останалите от неговия вид...Хммм понякога се чудех, дали да не го изолирам за постоянно само, все пак не разбирах точно какво се случва - нито знаех езика им, нито разичтах мислите им...Но пък ми се струваше твърде жестоко, може би щеше да страда... все пак да страдаш сред много е различни от това да страдаш сам..но не знам..
Вие виждали ли сте такива топчета? Ако сте, моля ви кажете ми, какво си мислят и говорят, искам да ги разбера.. Може би искат да бъдат гушнати, или да могат да се гушкат самите те...