четвъртък, октомври 27, 2011

19:35 - 1 comment

Прашинка...

Тя се чувстваше като прашинка, загубила се в този огромен свят... Никой не я виждаше, но някак си всички я нараняваха... В началото, когато за първи път се появи, тя имаше цветове в себе си, страшно много - разнообразни и толкова чисти и красиви,... но цялата тази болка, която изпитваше ги караше да избледняват... оставаше им още съвсем малко блясък, но те скоро щяха да загинат и да се слеят с мрачните облаци, които бяха наоколо... С времето, тя все повече осъзнаваше, че е просто прашинка и няма нищо ценно в себе си...просто съществуваше, за да загуби всичко... и да се заличи...

1 коментара:

много хубаво написано и казано, много хубаво пишеш продължавай така, поздрави и до скоро