понеделник, декември 14, 2009

19:34 - 2 comments

Сънят наобратно =)

Ах, колко е бяло небето, колко са много снежинките, които обсипват Земята.
Гледах ги с детска усмивка, докосвах ги и гледах как нежно се топят във дланите...
Колко са чисти...като душата на някой човек, все още неопетнена от хората хврълящи кал.
И ставаха все повече, и трупаха все повече, и исках да се хвърля и потопя
в тази естествена мека настилка, да усетя нейната безкрайност. Но чакай, нещо не е наред,
ако това което гледам е небето, а това под нозете ми е Земята, защо тогава снега върви наобратно -
от Земята към небето. И ак става тази промяна - от калните киши превръща се в мек и пухкав чист сняг?
Къде изчезна гравитацията? Кога всичко завървя наобратно? Загубих се в този водовъртеж от събития.
Всичко естетсвено изведнъж придоби нов необичаен смисъл, и границите леко почнаха да се размиват.
Ах, снегът започва да става все по-мокър, оформят се леките капчици, снегът заменен от дъжда. Но и дъждът
идва от разтопените локви и се насочва към небесата. Но чакай, усещам нещо различно... нещо странно.
Очите ми, и те се насълзяват сякаш искат да се включат в този кръговрат и да споделят и те съзлите си
- да се слее с дъжда. Но всъщност, след множество осмисляния осъзнах, че очите ми са затворени. Как тогава
виждам всичко това? И все пак очите ми се насълзяват - ето я - първата сълза - топла и малка, с толкова много способности.
Дали ще разбера какво става ако си отворя очите? След няколко опити успях и в машиналната смяна на илюзия и реалност
успях да отделя съня си от реално случващото се около мен. Беше хубав необичаен сън... Би ли го тълкувал вместо мен?

2 коментара:

Мисля, че харесвам прозата ти много повече от поезията :)

След толкова време, чак сега виждам коментара (blush), разсеяна съм :)ммм аз май и аз почвам да си я харесвам повече ;Р