неделя, януари 30, 2011

22:54 - No comments

You don't even try...



Виждаш ли... навън вали... дъждът сякаш се старае да отмие всичко грозно, което е станало през деня... Виждаш ли, в очите ми познатите сълзи...
Усещаш ли... вятърът е по-студен от всякога, сякаш се опитва да накара всичко наоколо да замръзне ... Усещаш ли, как времето опитва се да спре...
Чуваш ли как облаците блъскат се един във друг, сякаш винаги някой надделява...Чуваш ли сърцето ми как силно бие, а болката в главата ми, сякаш крещи...
*****
Рано сутрин, когато се събудих, бях малко дете, виждах само бялото, но времето минава и то отдавна избеля...Странно е нали, че дори бялото може да загуби своя бял цвят...
Вечер, когато затварях очи, за да сънувам, единствено усещах, губейки се в черни образи... Чувах, онези гласове, които постоянно обвиняват, напомнят за всички грешки... мои...чужди...
И докато сънувах - пропадах... в нищото... черно, страшно и дълбоко...и ужасно ме е страх...поне опитай да ме хванеш...

неделя, януари 23, 2011

20:26 - No comments

Сесия...




Изпитвам ужас от факта, че мога да съм като всички останали...страх ме е наистина,
че след тези няколко седмици ще съм ужасТно разочарована от себе си...
Ами ако съм поредната, която не се справи, а се старая и наистина ми харесва...
А мозъчните ми клетки сякаш не осъзнават какво ги очаква и просто безсрамно
подскачат в главата ми, причинявайки ми главоболие, и допълнителни мъчения.
И каква е тази стачка, точно пред сесия, съзнанието ми сякаш просто блокира,
нуждата от сън е по-голяма от всякога, а чашата кафе - вече не е с толкова живително действие...А точно сега имам нужда от n-торна доза...

Абонамент за: Публикации (Atom)