Място скриващо същността...

   

... В ръка пълна с боровинкови мечти, крия цялата себе си като малка частичка от света....

В боровинковите сънища спасявам изморената си душа... там намирам спасение от всичката тази липса на въображение, която ме заобикаля... И сутринта, когато рано се събуждам, издърпвайки се по въженцето на капана за сънища ми се налага да отварям очи и да се сблъсквам с грубоватия свят... но аз знам... той е грубоват само на вид, вътрешно е също толкова боровинков както и аз...

И някой ден всички ще допуснат собствените си светове на мечти и въображение да ги завладеят... и тогава... тогава ще последва истински рай за целия свят... Всички ще са усмихнати, щастливи, истински...боровинкови!