22:45 - 
No comments
No comments
По средата на нищото,
душата ми броди и скита се...
По средата на нищото,
сърцето ми бавно разбива се...
Жестоко дните отминават,
и всичките са груби,
и само нараняват и обиждат...
някои дори не разбират....
А кървави следи оставени,
не ще се излекуват от усмивка...
думите отдавна вече казани,
поставили са вече отпечатъци...
Но, кой внимание отдава
на отделните, мизерни хорица?
По-важно винаги е стадото,
всеобщото му мнение, решение...
И винаги ще си една хлебарка,
без милост смазана от другите...
с накърнени чувства и сълзи в очите...
ще се опитваш да се шмугваш във тунелите...
Колко време ще успяваш
да поддържаш необходимото си темпо?
До къде ще стигнаш във желанието
да спасиш и другите, и себе си?
Ще имаш ли вечно надежда,
че всичко се оправя и подрежда?
Или накрая всичко в нищото...
бавно ще се скита и разбива...
0 коментара:
Публикуване на коментар