22:58 - 
No comments
No comments
- Чуваш ли...
- Какво?...
- Чуй!...
- А това ли?...
- Как това ли... Това е присмех...
- Е и? ...
- Той е арогантен сивмол...
- Нима има значение?...
- Е теб не те ли боли?...
- От какво?...
- От това да те унижават?...
- Боли ме, разбира се...
- Ами тогава?
- Какво тогава?
- Тогава защо питаш за значение?...
- Защото не знам...
- Е нали боли?...Значи знаеш...
- Да усещам... Но това ли е всичко? ...
****
- Чуй пак!...
- Пак ли? Не спря ли?...
- Не! Продължава...
- Защо? Не му ли стига до сега...
- Не се задоволява с малко...нормално...
- Защо да е нормално?...
- Е как защо...Огледай се...
- Е и какво? Не разбирам...
- Това е света...Това е реалността...
- Но това е жестокост, а не реалност...
- А какво по-жестоко от реалността?...
- Този смях....
- Е той е част от реалността....
- Да, така е...
****
- Погледни!...
- Къде?...
- Там...
- Ох! Защо ми го показа?...
- За да го видиш...
- Трябваше ли...Боли ме като го гледам...
- Трябва...
- Но каква полза...
- Е не си ли правиш извод като видиш нещо...
- Не, за какво ми е...
- За да не сгрешиш и ти така...
- Аз съм добър човек...
- Но си човек..
- Да, но съм добър....
- Добър и човек са понятия, които си противоречат....
- Така ли...?...Защо?...
- Защото човекът е част от реалността....
- А какво по жестоко от реалността?...
- Човекът....
0 коментара:
Публикуване на коментар