събота, февруари 19, 2011

23:57 - No comments

И само за миг...



И ако разперя ръцете си... ако дори за части от секундата повярвам, че бих могла да полетя... да се понеса там в безкрайността....
И ако за миг затворя очите си... и виждам теб до мен, да ме придържаш... и ако само за миг, някак си падна върху твърдите парчета пръст... ще успееш ли да ме предпазиш...Чувствам се толкова чуплива...
И ако за минута само, загубя и слуха си... ще ме насочваш ли накъде да продължавам,.. когато този миг отмине...
Чуваш ли музиката, откъде е, ще я откриеш ли за мен... ще ми я подариш ли...
Виждаш ли цветята, толкова красиви и неопетнени, усещам аромата им ... той сякаш може да ме промени... ще съм различна нова аз... ще бъдеш ли до новата ми същност...
А мислите ми... толкова са хаотични, ще ги проследиш ли вместо мен, ще ме разбереш ли... само за миг ще се шмугнеш в тяхната плетка и ще останеш ли там завинаги...
Какво си представяш, когато казвам миг...
Чувствам се като разбъркан пъзел... ще ме подредиш ли... ще създадеш ли от чисто белите парчета, цялата ми същност... ще ми отговориш ли на всичките въпроси... и то само за миг...

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)