четвъртък, април 07, 2011

9:13 - No comments

I am only passionately curious...



Заблудена от мечтите на детето в мен се лутах с дни... Не знаех и сега не знам кое е редно, кое не е... кое е истина, кое не е...
Губех се в собствените си мечти, във въображението си,в мислите си... вече дори загубих представа за себе си...
Затваряйки очите си за всичко наоколо, очаквах всичко да отмине,... да ги отворя някой ден и всичко да се безоблачно ясно...но защо не е?...
Не може ли да се пренеса в една изкривена реалност, където нещата да стават от самосебе си така както искам...или поне както си мисля, че искам, и после като се окаже, че не ми харесва така, всичко автоматично да се оправя само...
Защо постоянно си мислех, че изпълнението наа това, което искаме е най-трудно, когато далеч по-трудно е да осъзнаем какво искаме...
Несериозно ли е от моя страна... или просто едно съвсем нормално състояние...
Вече и сънищата ми не ми дават отговори...Сега накъде?...

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)