неделя, януари 23, 2011

20:26 - No comments

Сесия...




Изпитвам ужас от факта, че мога да съм като всички останали...страх ме е наистина,
че след тези няколко седмици ще съм ужасТно разочарована от себе си...
Ами ако съм поредната, която не се справи, а се старая и наистина ми харесва...
А мозъчните ми клетки сякаш не осъзнават какво ги очаква и просто безсрамно
подскачат в главата ми, причинявайки ми главоболие, и допълнителни мъчения.
И каква е тази стачка, точно пред сесия, съзнанието ми сякаш просто блокира,
нуждата от сън е по-голяма от всякога, а чашата кафе - вече не е с толкова живително действие...А точно сега имам нужда от n-торна доза...

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)