неделя, януари 30, 2011

22:54 - No comments

You don't even try...



Виждаш ли... навън вали... дъждът сякаш се старае да отмие всичко грозно, което е станало през деня... Виждаш ли, в очите ми познатите сълзи...
Усещаш ли... вятърът е по-студен от всякога, сякаш се опитва да накара всичко наоколо да замръзне ... Усещаш ли, как времето опитва се да спре...
Чуваш ли как облаците блъскат се един във друг, сякаш винаги някой надделява...Чуваш ли сърцето ми как силно бие, а болката в главата ми, сякаш крещи...
*****
Рано сутрин, когато се събудих, бях малко дете, виждах само бялото, но времето минава и то отдавна избеля...Странно е нали, че дори бялото може да загуби своя бял цвят...
Вечер, когато затварях очи, за да сънувам, единствено усещах, губейки се в черни образи... Чувах, онези гласове, които постоянно обвиняват, напомнят за всички грешки... мои...чужди...
И докато сънувах - пропадах... в нищото... черно, страшно и дълбоко...и ужасно ме е страх...поне опитай да ме хванеш...

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)